Асоциацията на семенарската индустрия в България (АСИБ) в сътрудничество с Европейската асоциация за семена (Euroseeds) организираха първата по рода си конференция, посветена на земеделските биотехнологии.

Събитието се проведе в HYATT REGENCY SOFIA на 26 Октомври 2023 година и събра, представители на държавните институции – МЗХ, МОСВ, БАБХ, ИАСАС, НЦОЗА, представители на научни институти към ССА, ключови земеделски производители, представители на различни браншови организации, медии. Специален гост беше Министърът на земеделието и храните  Кирил Вътев, който откри конференцията.

В първото си издание, озаглавено „Новите геномни техники-бъдещето на модерното земеделие“, бяха обсъдени най-новите разработки в областта на регулирането на биотехнологиите в селското стопанство, в една изключително важна година, в контекста, в който Европейският съюз се готви да регулира растенията, получени чрез тези нови техники.

„Днес всички ние ще бъдем не само горди от участието си в днешното събитие, но и дълбоко убедени в правилния ход на събитията, в рамките на Европейската комисия и Европарламента, които са на прага на едно изключително важно решение за интегриране на Новите Геномни Техники, като неотменна част от приложната наука и селекционната дейност в нашата индустрия, което от своя страна ще спомогне за сериозен прогрес в практическото им приложение и ще даде огромен тласък на земеделското производство в страните от Обединена Европа“. Това отбеляза в приветстваното си слово обръщайки се към гостите, на този уникален по своята същност форум относно Новите геномни техники и тяхното бъдеще, Председателя на УС на АСИБ Петко Василев.

„Създаването на нови сортове и породи, устойчиви на биотичните и абиотичните фактори на околната среда, със запазена или подобрена продуктивност е ключово за прехода към устойчиво селскостопанско производство и гарантиране на продоволствената сигурност“. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който беше наш гост и откри конференцията. Министърът на земеделието подчерта, че затова новите геномни техники вече се използват успешно и се прилагат извън ЕС, а Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) ги включи в стратегията си за иновации.

Това единствено по рода си събитие беше модерирано от Мария Христова, Европейски институт за иновации и технологии (EIT Food), която насочи вниманието на присъстващите към най-важните предизвикателства в областта на растениевъдството, обсъдени със специалисти от България, Германия, и Съединените американски щати.

проф. д-р Виолета Божанова и проф. д-р Елена Тодоровска учени в областта на растителните биотехнологии и молекулярната и функционална биология от Селскостопанска академия представиха накратко предизвикателствата, свързани с устойчивото развитие на земеделието, произтичащи от климатичните промени, намаляващото биоразнообразие, замърсяването на околната среда и повишаване на продоволствената сигурност и здравето на обществото. Очертаха възможностите на растителната селекция за разрешаването им на фона на кратък преглед на класическите и модерни методи за създаване на генетично разнообразие и посочиха добри примери от прилагането им в българските селекционни програми като беше отбелязана необходимостта от разработването на още по-целенасочни такива, включващи и най-съвремении геномни техники за улесняване и ускоряване на селекционния процес и резултати, отразяващи уникалността и адаптивността на българската генетична плазма.

проф. д-р Милена Узунова един от водещите учени в областта на растителната геномика и приложението ѝ в селекцията на икономически важни земеделски култури,  ръководител „Приложни селекционни техники при царевица и маслодайни култури“, Департамент за изследване и развитие KWS SAAT SE& Co KGaA, Германия, Професор по „Молекулярна селекция на растенията“, Техническия университет в Мюнхен (TUM), „Доктор хонорис кауза“ на ССА, разгледа Новите геномни техники като необходимото и неотложно разширение на модерната растителна селекция. Защо се нуждаем от нови геномни техники, как редактирането на генома може да ни помогне да се справим със селскостопанските предизвикателства, какво е въздействието на иновациите в растениевъдството, това бяха въпросите поставени и намерили отговор в лекцията на проф. Милена Узунова. „Генетичното подобряване на културите играе ключова роля в посрещането на предизвикателствата, произтичащи от растежа на човешкото население, нарастващото потребление, изменението на климата и изчерпването на природните ресурси. Последните постижения в редактирането на генома (технология CRISPR) могат да направят биоразнообразието достъпно за отглеждане, да разширят генетичното разнообразие на нашите култури и да увеличат генетичната печалба при подобряването на културите“ отбеляза в заключение проф. Узунова.

Д-р Петра Йораш – Мениджър, Застъпничество за иновации в развъждането на растения, Euroseeds, говори пред присъстващите за това как изглежда законодателното предложение за Нови геномни техники, което се появи само преди два месеца, но също и за гледната точка на европейската индустрия за семена: „Euroseeds приветства факта, че предложението на Комисията признава необходимостта от диференциран регулаторен подход към някои „конвенционални“ растения и продукти, получени от NGT, от законодателството за ГМО. Всяко растение, получено от NGT, считано за подобно на конвенционално, трябва да бъде предмет на същата регулаторна рамка както конвенционалното. Euroseeds подкрепя прозрачността и потребителския избор, като прави публично достъпна информацията за използването на NGT (публични бази данни). Петра Йораш представи  следващите стъпки в законодателството в Европа, развитието на политиката по  отношение на растенията получени с NGT по света и завърши с въпроса  „Ще има ли най-накрая възраждане на иновациите в областта на растениевъдството в Европа?“

Проф.Уейн Парът, заслужил професор изследовател, Институт по растениевъдство, генетика и геномика, Университет на Джорджия (САЩ), представи американската гледна точка за новите геномни техники по отношение на регулаторната рамка и техните предимства: „Новите геномни техники продължават изследванията правени от много години, така че не са наистина „нови“. Те са естествено продължение на традиционната растителна селекция. Нашата роля, като ангажирани в селското стопанство, е да правим повече с по-малко ресурси, защото това е, за което говорим, когато говорим за производителност и устойчивост. Ако погледнем какво е направило развъждането на растения през миналия век, ще видим, че сме получили приблизително един милион нови сортове, с история на безопасна употреба при правилно боравене, адаптирани към различни условия на отглеждане, по-хранителни, по-вкусни сортове, много по-подходящи за всяка нужда на обществото.“ 

Участниците в панелната дискусия, които бяха представители на държавната администрация, научните среди и семепроизводителите имаха възможността не само да отговорят, но и да поставят въпроси, които бяха свързани с това  какви са възможностите за използване на новите геномни техники, какви са очакванията за развитие на темата за новите геномни техники, какви предизвикателства може да възникнат за семепроизводителите и за потребителите, как виждат сортоподдържането и семепроизводството за култури, създадени с помощта на новите геномни техники.

Като едно обобщение на срещата звучат думите на Председателя на УС на АСИБ Петко Василев „Целта на тази конференция беше да даде възможност на всички заинтересовани страни да участват пълноправно в много широка дискусия, която да спомогне да бъде формирана информирана позиция по темата. Позиция, която да бъде най-вече в интерес на хората, на участниците в научния и земеделския живот, както и на представителите на всички останали индустрии, които имат роля в обезпечаване на продоволствената сигурност“. Той отбеляза, „ Днешният ден – Димитровден, неслучайно е избран за провеждане на събитието. С него се надяваме да поставим  ново начало не само на стопанската година, но и на пътя на България в рамките на ЕС по отношение на новите техники.“

Можете да видите още материали от там в нашата галерия.